Антон Георгиев, зам.-кмет на Тракия: Трябва да се купи то...
- Г-н Георгиев, каква е повода за следващ път в Пловдив да има толкоз доста паднали клони и дървета, както и вреди след снеговалеж? Питам ви като някогашен шеф на Оперативна програма " Градини и паркове ", а сега и заместител - кмет по екология в региона.
- Снеговалежът беше изобилен. Но главната причина е, че падналите дървета са в преклонна възраст и това се вижда по кореновата система. По-сериозен случай има в регион „ Южен ”, където софора смачка автомобил. По фотосите, които видях, забелязах, че
по дървото е почнало кореново гниене.
Софората не е изсъхнала, само че в градската среда виталният цикъл на този тип, засаждан преди време, е по-кратък,корените стартират да загниват, въпреки че клоните са зелени, и когато има мощен вятър или падне влажен сняг, не устоя на напора и пада. По принцип софорота има твърда дървесина, само че не се причислява към дълголетните дървета като чинар, полски явен, копривка.-
- Какви ограничения би трябвало да се подхващат, с цел да не се стига до огромни вреди при всяка смяна на времето?
- Трябва улица по улица да стартира проучване на дървета с по-кратък витален цикъл като софората, тополите, върбата, която бързо пораства, за 10 – 15 години достига 20 метра височина, само че потребният й живот е сред 30 и 60 г. Оттам нататък се чакат проблеми, изключително в градска среда по периферията на булеварди и улици. Когато бях в Оперативна програма „ Градини и паркове ”, коментирахме два пъти със заместител – кмета по екология и опазване на здравето за
необходимостта да се закупи томограф –
потребен апарат, който може да откри дали в кореновата система на дървото има гниене и каква е плътността му. С помощта на този апарат може да се проучва дърво по дърво и да се вземат в точния момент защитни ограничения, с цел да не се случват сходни неприятни произшествия.
- Закупен ли беше подобен томограф?
- Не. Предприятието разполага единствено с резистограф. Този инструмент също служи за проучване на дървета, само че е по-различен. Има 50-60-сантиметрова тънка бургийка, която пробива дървесината перпендикулярно и прави графика за качеството на плътността на дървесината. Така експерт, който прави обследването, може да направи параленост какво е качеството на дървесината,
има ли празнина в ствола или загнила тъкан,
която е скрита под кората. Но с цел да се обследва кореновата система на дървета, се желае различен инструмент - томограф. Когато Общината го придобие, би трябвало да образова няколко индивида, които да обследват корените на дървесната растителност по улици и булеварди. На ул. „ Иван Вазов ” и бул. „ Руски ” има големи чинари и те също наложително би трябвало да бъдат обследвани.Ако има подозрения за гниене, по-добре е тези дървета да се отстранят в точния момент и на тяхно място да се засадят други, задоволително устойчиви за сегашните ни атмосферни условия. Тези ограничения са нужни и за огромните остарели паркове - „ Отдих и просвета ”, по тепетата.
- Какви са наблюденията ви към този момент като на заместител – кмет за осъществяването на заповедите на регионите до Оперативна програма „ Градини и паркове ” за унищожаване на рисковите клони и дървета?
- Още като шеф на Оперативна програма „ Градини и паркове ” съм се борел групите, които поддържат дървета, да бъдат увеличени двойно, с цел да може насъбраните с години и неизпълнени заповеди да се наваксат.
До 2019 година в предприятието имаше близо 90 чиновници,
които се занимаха с тази активност.В края на 2023 година, когато оглавих предприятието, бригадата беше от 35 индивида. Знаех, че това е най-проблемното звено и от шест групи съумях да направя осем, а би трябвало да бъдат най-малко 12 – по 2 бригади на регион. Това е единственото решение на казуса.
- През предходната година в регион „ Тракия ” е осъществена геодезия на парк „ Лаута ”. Коя е идната стъпка, която ще предприемете за спасяването на гората?
- В момента приготвяме отчет до управлението на Община Пловдив и с кмета на региона Георги Гатев ще предложим проект за деяние по какъв начин да обезопасим парка. С геодезията са открити действителните граници на „ Лаута ” с повърхност към 400 дка. Разполагаме и с фитосанитарен отчет за положението на дървесната растителност от 2022 година, направен от лесоинженер Никола Каварджиков при предходния шеф на „ Градини и паркове ” Веселин Козарев. В отчета са разказани всички аргументи и болести, които утежняват здравословното положение на дървета в парка. За тази година сме планували таксация на „ Лаута ”.
Основната растителност в парка е на лимита на възрастта си.
Ако не се неистина, залесяването на „ Лаута ” стартира през 1929 година и за една година са засадени 210 дка благодарение на гражданска самодейност. Амбицията е била до 1939 година да са залесени не по-малко от 1300 дка. В последна сметка съумяват да залесят близо 500 дка. Засаждани са най-вече акация, софора, явор, бряст, бяла топола, дъб, явен и доста от тази растителност е остаряла. Затова
трябва да се направи броене на съществуващата растителност
– видовия състав, приблизителна възраст, фитосанитарно положение. При таксацията, с изключение на инспекцията за наличността на растителността, може да се откри и естественият подраст на самия лесопарк. На „ Лаута ” биха могли да останат избрани фиданки на мястото на тези дървета, които би трябвало да се отстранен.
- Акциите „ Мисия Лаута ” достатъчни ли са за прочистването на гората?
- Задължително би трябвало да бъдат ангажирани Оперативна програма „ Градини и паркове ” или друга профилирана компания, която да в профил рискови дървета и да я изнесе, както години наред кметът Костадин Димитров го прави дружно с доброволците. Един път вечно паркът би трябвало да се прочисти от растителността, която е разплодник на вредители и те разболяват здрави дървета. Много значимо е да се редуцира популацията на инвазивни типове, които се популяризират в парка и тук-там го вършат непристъпен. Всички тези ограничения могат да се приложат
не единствено на „ Лаута ”, само че и на тепетата и в парк „ Отдих и просвета ”,
тъй като там проблемите са същите. Задължително би трябвало да се направи планово задание за абстрактен план за оформлението на „ Лаута ”, с цел да се приобщи по-голяма територия на парка и да се употребява от хората за отдих и спорт. Важно е изключително по периферията да се резервира лесопарковата среда, защото придава чувството да си в гората. Проведохме срещи и изследвания с ландшафтни архитекти и инженери – лесовъди с огромен на практика опит и всички специалисти са на мнение, че би трябвало да се вземат навременни ограничения и всички рискови дървета би трябвало да бъдат отстранени.
- Снеговалежът беше изобилен. Но главната причина е, че падналите дървета са в преклонна възраст и това се вижда по кореновата система. По-сериозен случай има в регион „ Южен ”, където софора смачка автомобил. По фотосите, които видях, забелязах, че
по дървото е почнало кореново гниене.
Софората не е изсъхнала, само че в градската среда виталният цикъл на този тип, засаждан преди време, е по-кратък,корените стартират да загниват, въпреки че клоните са зелени, и когато има мощен вятър или падне влажен сняг, не устоя на напора и пада. По принцип софорота има твърда дървесина, само че не се причислява към дълголетните дървета като чинар, полски явен, копривка.-
- Какви ограничения би трябвало да се подхващат, с цел да не се стига до огромни вреди при всяка смяна на времето?
- Трябва улица по улица да стартира проучване на дървета с по-кратък витален цикъл като софората, тополите, върбата, която бързо пораства, за 10 – 15 години достига 20 метра височина, само че потребният й живот е сред 30 и 60 г. Оттам нататък се чакат проблеми, изключително в градска среда по периферията на булеварди и улици. Когато бях в Оперативна програма „ Градини и паркове ”, коментирахме два пъти със заместител – кмета по екология и опазване на здравето за
необходимостта да се закупи томограф –
потребен апарат, който може да откри дали в кореновата система на дървото има гниене и каква е плътността му. С помощта на този апарат може да се проучва дърво по дърво и да се вземат в точния момент защитни ограничения, с цел да не се случват сходни неприятни произшествия.
- Закупен ли беше подобен томограф?
- Не. Предприятието разполага единствено с резистограф. Този инструмент също служи за проучване на дървета, само че е по-различен. Има 50-60-сантиметрова тънка бургийка, която пробива дървесината перпендикулярно и прави графика за качеството на плътността на дървесината. Така експерт, който прави обследването, може да направи параленост какво е качеството на дървесината,
има ли празнина в ствола или загнила тъкан,
която е скрита под кората. Но с цел да се обследва кореновата система на дървета, се желае различен инструмент - томограф. Когато Общината го придобие, би трябвало да образова няколко индивида, които да обследват корените на дървесната растителност по улици и булеварди. На ул. „ Иван Вазов ” и бул. „ Руски ” има големи чинари и те също наложително би трябвало да бъдат обследвани.Ако има подозрения за гниене, по-добре е тези дървета да се отстранят в точния момент и на тяхно място да се засадят други, задоволително устойчиви за сегашните ни атмосферни условия. Тези ограничения са нужни и за огромните остарели паркове - „ Отдих и просвета ”, по тепетата.
- Какви са наблюденията ви към този момент като на заместител – кмет за осъществяването на заповедите на регионите до Оперативна програма „ Градини и паркове ” за унищожаване на рисковите клони и дървета?
- Още като шеф на Оперативна програма „ Градини и паркове ” съм се борел групите, които поддържат дървета, да бъдат увеличени двойно, с цел да може насъбраните с години и неизпълнени заповеди да се наваксат.
До 2019 година в предприятието имаше близо 90 чиновници,
които се занимаха с тази активност.В края на 2023 година, когато оглавих предприятието, бригадата беше от 35 индивида. Знаех, че това е най-проблемното звено и от шест групи съумях да направя осем, а би трябвало да бъдат най-малко 12 – по 2 бригади на регион. Това е единственото решение на казуса.
- През предходната година в регион „ Тракия ” е осъществена геодезия на парк „ Лаута ”. Коя е идната стъпка, която ще предприемете за спасяването на гората?
- В момента приготвяме отчет до управлението на Община Пловдив и с кмета на региона Георги Гатев ще предложим проект за деяние по какъв начин да обезопасим парка. С геодезията са открити действителните граници на „ Лаута ” с повърхност към 400 дка. Разполагаме и с фитосанитарен отчет за положението на дървесната растителност от 2022 година, направен от лесоинженер Никола Каварджиков при предходния шеф на „ Градини и паркове ” Веселин Козарев. В отчета са разказани всички аргументи и болести, които утежняват здравословното положение на дървета в парка. За тази година сме планували таксация на „ Лаута ”.
Основната растителност в парка е на лимита на възрастта си.
Ако не се неистина, залесяването на „ Лаута ” стартира през 1929 година и за една година са засадени 210 дка благодарение на гражданска самодейност. Амбицията е била до 1939 година да са залесени не по-малко от 1300 дка. В последна сметка съумяват да залесят близо 500 дка. Засаждани са най-вече акация, софора, явор, бряст, бяла топола, дъб, явен и доста от тази растителност е остаряла. Затова
трябва да се направи броене на съществуващата растителност
– видовия състав, приблизителна възраст, фитосанитарно положение. При таксацията, с изключение на инспекцията за наличността на растителността, може да се откри и естественият подраст на самия лесопарк. На „ Лаута ” биха могли да останат избрани фиданки на мястото на тези дървета, които би трябвало да се отстранен.
- Акциите „ Мисия Лаута ” достатъчни ли са за прочистването на гората?
- Задължително би трябвало да бъдат ангажирани Оперативна програма „ Градини и паркове ” или друга профилирана компания, която да в профил рискови дървета и да я изнесе, както години наред кметът Костадин Димитров го прави дружно с доброволците. Един път вечно паркът би трябвало да се прочисти от растителността, която е разплодник на вредители и те разболяват здрави дървета. Много значимо е да се редуцира популацията на инвазивни типове, които се популяризират в парка и тук-там го вършат непристъпен. Всички тези ограничения могат да се приложат
не единствено на „ Лаута ”, само че и на тепетата и в парк „ Отдих и просвета ”,
тъй като там проблемите са същите. Задължително би трябвало да се направи планово задание за абстрактен план за оформлението на „ Лаута ”, с цел да се приобщи по-голяма територия на парка и да се употребява от хората за отдих и спорт. Важно е изключително по периферията да се резервира лесопарковата среда, защото придава чувството да си в гората. Проведохме срещи и изследвания с ландшафтни архитекти и инженери – лесовъди с огромен на практика опит и всички специалисти са на мнение, че би трябвало да се вземат навременни ограничения и всички рискови дървета би трябвало да бъдат отстранени.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




